Какво представлява границата? Това е фиктивна линия, която ни казва – ти до тук. Но това не е ли основата на национал-идеалистическа дискриминация, на една фалшива, показна националистичност, основа на ненужния шовинизъм? Обратно, ставайки част от света, дали не рискуваме да престанем да бъдем себе си?

Идва време, в което Европейският съюз и други подобни обединения размиват понятието „граница”. Въпреки безспорните ползи, които извличаме от участието си в тези организации, нацията ни (и не само нашата) залинява.

Мас медиите, интернет, големите корпорации са причина за падането на бариерите и въвеждането на свободното общуване. Супер, но това не води само до позитивни резултати. Българското като традиция и фолклор бавно изчезва и избледнява на фона на европеизираните родители и американизираните деца. Оказва се, че пред младото поколение липсата на граници изгражда стена, която ги разделя от родните традиции и култура. А именно в съхраняването на кулутрните ценности се крие ключът за просперитета на една нация и уважението, с което се отнасят към нея международните й партньори.

Ако в желанието си да бъдем граждани на света, често забравяме, че сме първо граждани на България, това поставя под въпрос мястото ни в този свят, нашата собствена идентичност. Затова границата е необходимост. Тя е нещото, което обединява нацията, пази културата и историята, традицията, всичко онова, което е основно за един народ и не случайно се е запазило през вековете.

И все пак, нека не забравяме, че границата има за цел да разделя и изолира, а това също крие своите опасности. Подходящ пример за това е бившето разделение на германците на ГДР и ФРГ. Така един народ беше лишен от възможността да се развива като едно цяло и дори след падането на Берлинската Стена, бившите социалистически части останаха бедни на фона на проспериращата демократична част. Макар тук да става дума по-скоро за неестествено разделяне на хора с еднакви изходни традиции и култура, отколкото за общото понятие за национална граница, която обикновено съвпада с пределите, в които живее един народ с общи ценности и история, образуването на „двете Германии” и неговите последици са доказателство за негативния резултат от прекалено строгите ограничения.

Може би изводът, който трябва да си извадим е, че границите са необходими за поддържането на световния ред и запазването на уникалността на всяка държава, но те трябва да бъдат врати към остатъка от света, а не непреодолими стени, които да ограничават свободата ни и да възпрепятстват развитието ни наравно с останалите държави.

Границата е нещото, което ни обединява и разделя. Намирането на баланса между плюсовете и минусите, които възникват от нейното съществуване, е това, което може да ни позволи да запазим националната си същност и същевременно да имаме успех в световен мащаб.

оценено за 6 - МГ Варна