“Да яхнем метлите” или религията на една кучка
Наскоро седях и гледах замечтано през прозореца. Някаква тъга беше обхванала нежно съцето ми и се чудех каква е моята си дефиниция за щастие. В следващия момент се усетих – аз съм патологична кучка. Но каква е разликата с това да си нормално функицониращ индивид или ‘нема такова животно’? Кое всъщност ни вкарва в тъй наречения “Bitch forever” клуб - дали е само липсата на задръжки или пък привидната ни перверзност... Замислих се и установих, че когато паднеш на това ниво, ти остава само едната душа... ама да си стои там, все някой ден и нея ще продам за жълти стотинки. Пак изпаднах в безсмислени спорове с моята персона. Тя така и не се отказа от пустата си логика.. ама и нея ще продам рано или късно.... Времето минава, а аз така и не разбах дали реалността ме преследва или аз страня от нея, мисля си че е по-добре да не е нито едното, нито другото. Иска ми се да живея в приказка и всичко да е красиво, като в драматизация на Дисни, да няма фалш, да няма суета, да няма мизерия, да се цени не само външността, но и онова което е навътре в теб. Стига фантазии! Времето минава, а трябва да напудря грозното си носле и после на кафе... Няма пък да ходя... да си гледат работата – нали съм кучка, що да не им вържа тeнекия. Кофти ми е, не че аз не си го правя такова, но и въпреки това си ми е кофти. Мразя да съм героят, защото трябва да олицетворявам доброто, но вътрешното ми аз не е добро, тоест вече не е... както се изрази един приятел „биде проято от червеи”. Сещам се за един спор с братовчед ми относно колко асоциални стават обществата и то на база музикални стилове, макар и музиката да носи в себе си култура или по-скоро суб-култура, абсурдът е, че нещото, което ни обединява с дадена група хора, ни разделя от останалите... както и да е... Да! Тихата лудост пак ме обхваща.... от цялата работа със спора обаче достигнахме до важен за мен извод – че човек след известно време на живот се променя. Споням си за едно много сладко момиче, отличничка и всичко и всичко, и ужаса и болката в сърцето, когато разбрах от бивши съученици, че е пропаднала, че животът я е смачкал, че е ... наркоманка. А аз, нали съм „лека душица” дори не отидох да й върна Лексикона, който беше останал в мен още от преди 5 години. Извратена работа... добрите хора страдат. Но казах си, че повече никаква доброта и това е. Само разврат, а като остарея и стана дърта кукумявка ще яхна метлата и ще ме показват по панаирите като някаква откачалка. Мдам .... ‘живота яко съкс’ беше максимата на една позната, но май почва да става и моя максима. Абе “Bitch Forever” я се стегни и бързо на магистралата (на живота де, вий пък какво, да не си помислихте, че наистина съм кучка? Споко само аз се смятам за такава )....
Comment Form under post in blogger/blogspot