Вятърът обгръща в хладна прегръдка,
Морето поглъща стъпка след стъпка
Сълзи се стичат по лицето
Червената роза едва задържат ръцете

Залезът вече е към своя край
Красива картина, приказен рай
Контраст на едно нещастно момче,
Чието сърце се руши парче по парче

Единствено любовта е така жестока,
Единствено тя наранява така
Без да пита - поема в друга посока,
Не мисли какво оставя зад гърба

А той сега е съкрушен,
Сърцето му е вече какмък овъглен
От сълзите, които продължава да пролива.
Всеки спомен за него го убива!

Розата пръстите боде,
Течащата кръв мие кристалното море
Момчето върви без болка да усеща
Само яростта гореща,

Която в сърцето му напира.
Той знае, че за него това е края
Любовта бавно в гърдите му умира,
Следа едничко тя оставя -

Той ще помни вечно,
Че с него той си е играл
Обичаше го той тъй нежно,
А в замяна любовта го бе предалa!