гърми, но е тихо
вали, но е сухо

хладна пот по челото избива,
защото красиво нещо си отива

и момъкът, тъй бледен,
в леглото си лежи
и плаче - защо е толкоз беден,
зарад туй, че няма с кой,
живота си да сподели