шуми и неспира,
вятърът шуми и неспира
малките листенца самота
обгръщат ме
в мека топлина

сам съм, но
съм господар

цар съм, но
на свойта самота

жертвеника
вече е приготвен
там нейде в
мрака гробовен

кал, пепел, газове отровни
в едно се сливат
бавно, с тежки крачки
около вратът ми се увиват

там дето нявга бяха
моите крила,
обрекли ме на самота
там дето нявга бе моята
душа......