Елизабет

Срещнах я една странна вечер. Седейки на балкона и опитвайки се да се забавлявам, въпреки че знаех че Венци живее в блока отсреща.Tя беше дребничка, но това не й пречеше да бъде изключително красива, открояваща се от останлите на партито с неповторима уникалност, онази която наричаме естествено красива, без грам грим, която прилвличаща погледите в стаята. Един поглед ми беше достатъчен за да не мога да отлепя очи от нея. Taнцувахме...


 

~


 

Съдбата беше решила крои пъклени планове. Бях объркан, наранен, разплакан, а тя беше там, до мен, в онова кафе на метри от училище. Какво щях да правя? Кой бях аз? Какво исках. Това бяха въпроси на които не можех да си отговоря.. И така тя ме харесваше и не беше готва да приеме моето не, не мога в момента и всичко което сътвори обърканият ми Аз за части от секундата. Не беше най- романтичната ситуация, но едно беше сигурно – можеше да разчитам на нея...


 

~


 

Не мина много време и станахме неразделни – един вид the school sweethearts. Почнах да разбирам... чарът й беше точно в онова детинско отношение към живота и околните – сладко и наивно. Докато всички виждаха дете в нея, аз виждах непоквареност. Светът се обърна под краката ми. Кафне след кафене, излизане след излизане, разговор след разговор, ставахме все по близки и по близки...


 

~


 

Най- сладкия жест, който винаги ще си спомням е порадкъкт й с 345 любовни послания, завързани като малки папирусчета и положени в пласмасово сърчице. Да, креативността с която се отличваше засенчваше даже и мен. Но дойде в момента в който тя се превърна в тежест, но не защото тя се промени, а защото аз осъзнах себе си. Дойде момента, в който трябваше да се разкрия, но не можех защото знаех, че ще разбия сърцето й, а не исках. Трябваше да обмисля нещата – не можех да я лъжа, това беше по лошо и от това да я нараня. Събрах смелост и й казах че късаме... Болеше ме, болеше я, но може би най- лошото е че се правех на студен, превъзмогнал и какво ли още не. Истината беше че дори и изродила се в приятелство връзката ни беше много силна, бяхме пристрастени....


 

~


 

Сега сме на хиляди километри разстояние, аз уча, тя учи, заети сме един за друг, но това не ми пречи да си спомням за всичко, което преживяхме, да се разхождам по улицата и да се затичвам към някой с лудата идея че това е тя.

0 comments

Make A Comment
top