Да бъдеш задник...

Светлина... Завинаги... Нирвана.... това е част от песничката на Миро feat. Mike Johnson - Нирвана, която слушкам в момента. OK, признавам си - голям съм задник и това е. Защо ли?

По принцип съм свитичкото, срамежливо момченце, което обича да го асоциират със прилагателните имена - "сладко", 'забавно','готино' и да си подскача из полята (не че съм виждал такива, но въпроса е принципен), да припява някоя сладка песничка и да се забвлява всячески. Каква е равносметката това лято - скъсах нервите на бившето гадже, размотавам едно момче и обидих трето и всичко това без да искам или по скоро от алтруизъм. Ще отида да се помоля някъде да не проявявам повече от това гнусно качество, което ме води само до деструкивност. Та отностно историйките в обратен ред. Ollin. Това е момчето което съм обидил без да искам. Всичко се почва, когато още съм бил на работа и се връщах в 3 сутринта. Както всеки друг ненормалник, който работи до това време, първата ми работа след работа е да си проверя пощата, после да хапна каквото има останало в хладилника и да се разложа върху мекото легълце (като стана дума за леглото, все още не мога да си обясня предвид температурите защо това лято спах със зимната завивка, nevermind...). Та въпросното момче ми е писало през OkCupid, а аз съм отворил писмото и съм забравил - ок. Колко олигофренично от моя страна... еми русите отдалеч се разпознаваме, моля, моля... Да, знам че има и друга причина напоследък да не отговарям на такива писма (може би истинската), а именно заминаването ми за Англия през септември за да уча и не желанието ми да разбивам нечие сърце... и тук навлизаме в темата за пича от аптеките, който размотавам. Еми случи се да ми се позабавлява... преди две седмици, хванах един колега от Златни и отидохме на Час Пик (известна чалгаджийница във Варна), дали беше от радостта, че почивам, дали от много алкохол с който той ме почерпи в дискотеката (друг е въпроса, че с удоволствие приемах и пих) или от разходката, но се случи и то насред природа (ok, shame on me, гаден малък развратник, т.н.). Важното е, че продължавам да нямам особенно желание да се срещам с него, защото знам че има голяяяяяма опасност да се привържа и да добавя още една пукнатинка в сърцето си, а той продължава да ми звъни почти всеки ден... за капак той дойде на една дискотека преди два дни, където беше и бившата и тя се убиди, че съм с момче, направи луд скандал в дискотеката и си замина и не съм я виждал от тогава... 

Въобще да мислиш за другите обикновенно те прави задник, особенно ако другите мислят за себе си предостатъчно....

Да яхнем метлите ..... част 2, ден 10ти

Нежно се докоснах до прозореца. Толкова е студено... Боли ме сърцето и се чудя дали не се разболявам или... всъщност да, на психична основа е. Притеснения, угризения, съмнения валят като малки сладки, но студени снежинки и бавно се трупат по топлото ми сърчице. Мдам – вече си имам и преспи...

16:41, смирен съм, но все още не мга да намеря покой. Защо го направих? Не ми се мисли... Трябва да оцелея някак си тези 6 седмици, а после ще му мисля. Пък и какво, ако ми остават 10-12 години? Че малко ли са? 18+12=30... ехее, та това си е хубава възраст. Пожелавам си да я достигна... В стаята е топло, но на мен ми е студено, отвътре... Представям си сърчицето като студено стъкълце на много частички, даже някои са прашинки... Дали ще успея да открия лепило, с което да ги скрепя?

Минутите текат бавно, снежинките затрупват земята и всичко побелява. Отнякъде лекичко се чу нечий стон, и той изчезна и всичко е бяло, тъжно, самотно, но затова пък чисто, неопетнено, изначално.

Седя си в ъгъла на стаята, скръстил ръце, и се опитвам да се усмихна. Най ми се искада бях отново на 8, да бях онова любопитно и добродушно дете, което всички обичаха.Как ми се иска да не беше натрупал сняг, а памук. Как ми се иска да скоча и да се призезя на някой облак, да съблюдавам света, но такъв, какъвто трябва да е – красив и добър.Пак ме присви сърцето и може би леко ми се навлажниха очите, но няма да си призная. Гу-гу-гу, заиграх се като бебе и се разсеях и ми мина. Ох,

"Животът е твърде кратък"

Да го губя в оправдания, BITCH, айде :* и до следващата криза.

“Да яхнем метлите” или религията на една кучка

Наскоро седях и гледах замечтано през прозореца. Някаква тъга беше обхванала нежно съцето ми и се чудех каква е моята си дефиниция за щастие. В следващия момент се усетих – аз съм патологична кучка. Но каква е разликата с това да си нормално функицониращ индивид или ‘нема такова животно’? Кое всъщност ни вкарва в тъй наречения “Bitch forever” клуб - дали е само липсата на задръжки или пък привидната ни перверзност... Замислих се и установих, че когато паднеш на това ниво, ти остава само едната душа... ама да си стои там, все някой ден и нея ще продам за жълти стотинки. Пак изпаднах в безсмислени спорове с моята персона. Тя така и не се отказа от пустата си логика.. ама и нея ще продам рано или късно.... Времето минава, а аз така и не разбах дали реалността ме преследва или аз страня от нея, мисля си че е по-добре да не е нито едното, нито другото. Иска ми се да живея в приказка и всичко да е красиво, като в драматизация на Дисни, да няма фалш, да няма суета, да няма мизерия, да се цени не само външността, но и онова което е навътре в теб. Стига фантазии! Времето минава, а трябва да напудря грозното си носле и после на кафе... Няма пък да ходя... да си гледат работата – нали съм кучка, що да не им вържа тeнекия. Кофти ми е, не че аз не си го правя такова, но и въпреки това си ми е кофти. Мразя да съм героят, защото трябва да олицетворявам доброто, но вътрешното ми аз не е добро, тоест вече не е... както се изрази един приятел „биде проято от червеи”. Сещам се за един спор с братовчед ми относно колко асоциални стават обществата и то на база музикални стилове, макар и музиката да носи в себе си култура или по-скоро суб-култура, абсурдът е, че нещото, което ни обединява с дадена група хора, ни разделя от останалите... както и да е... Да! Тихата лудост пак ме обхваща.... от цялата работа със спора обаче достигнахме до важен за мен извод – че човек след известно време на живот се променя. Споням си за едно много сладко момиче, отличничка и всичко и всичко, и ужаса и болката в сърцето, когато разбрах от бивши съученици, че е пропаднала, че животът я е смачкал, че е ... наркоманка. А аз, нали съм „лека душица” дори не отидох да й върна Лексикона, който беше останал в мен още от преди 5 години. Извратена работа... добрите хора страдат. Но казах си, че повече никаква доброта и това е. Само разврат, а като остарея и стана дърта кукумявка ще яхна метлата и ще ме показват по панаирите като някаква откачалка. Мдам .... ‘живота яко съкс’ беше максимата на една позната, но май почва да става и моя максима. Абе “Bitch Forever” я се стегни и бързо на магистралата (на живота де, вий пък какво, да не си помислихте, че наистина съм кучка? Споко само аз се смятам за такава )....

top