Гражданинът е свободен, защото е информиран

Кой съм аз? Къде съм аз? Това доста често са риторични въпроси, които всеки един от нас си задава. А отговора е ясен. В процеса на глобализация се появи нов играч на подиума на медиите, стъпка по стъпка Интернет измести пресата и телевизиите, които до някаква степен налагаха цензура, поставяха ограничения на свободата на словото, от гледна точка на това, че обслужват нечий интереси. И тази преграда падна. Сега сме на "един клик" разстояние от търсената от нас информация. Това обаче е само "виртуална свобода", защото колкото и да не ни се иска, сме зависими от интернет провайдерите, от електрозахранването, от производителите на компютри и съпътстващия софтуер. Въпреки това Интернет се превърна доста бързо в Инфорамционен монополист, точно заради свободата на словото, а от там и личната свобода. За някой това е поле, където можеш да станеш известен, за други поле където можеш да получиш жадуваната анонимност, за трети - информационен извор. Точно тази свобода ни дава и друга – душевна свобода. Това е пространството, в което никой няма да те пита защо търсиш "тази" информация, или да те дискримира по някакъв повод. Чрез Интернет миларди хора се запознават с други миларди хора, запознават се с други култури, и прочие. Бариерите падат.... а с тях и задръжките, дискриманцията и много други. Например нищо не пречи на всеки един човек да влезе в сайт на терористична групировка и да види за какво се бори групировката, наистина ли е терористична и т.н. Естествено не само Интернет ни дава достъп до информация, макар да е предпочитания изчточник. Има множество книги, художествена, научна литератрура, които също ни помагат да откирем истината за обкръжаващия ни свят и да получим необходимото знание. Същото важи и за вестниците, списанията, телевизиите и т.н. Стъпка по стъпка всеки от нас събира небходимата информация и по този начин изгражда мирогледа си. Колкото повече се учи човек, толкова повече се променя и мнението му за околните и обкръжаващото го, защото си изгражда базисна критичност. Това може да се разгледа и като самоналагане на ограничения, но всъщност тук идва и един от критичните за нашето поколение въпроси – къде е границата между "свобода" и "свободия". За мен свободата е да имаш достъпа до всичко небходимо, а свободията е свобода комбирана с безрасъдство и липса на критичност. Това естествено не е толкова важно предвид смяната на ценностите и урбанизацията, довела до свободата на личния избор. Всеки ще ти каже – "Избора си е твой" и въщност ще е прав. Затова някой философи представят свободата като нож с две остриета – остро и тъпо. От това кое избереш, a избора си е твой, зависи дали ще се справиш в критичен момент. Като извод може да се заключи че знанието е основния източник на свобода, защото да си свободен означава не само да правиш каквото си искаш, но и да знаеш защо го правиш, какво е ползата от правенето на даденото нещо и какви са последствията и да си убеден че си направил правилния избор за себе си..

Изготвил: Валери Геров (демек valbg)