ето идва пролетта
и аз отново
тихо скачам по тревата
и си спомням за детските години
и лудостите несравними:
"тази утринна роса
тази щръкнала коса
влажните листа
твоите уста"
и скривам спомена вътре в мен
в случай, че настъпи черен ден,
с поглед вперен в ясното небе
едвам дочаквам паметния ден
в който ти ще си до мен