Гражданинът е свободен, защото е информиран

Кой съм аз? Къде съм аз? Това доста често са риторични въпроси, които всеки един от нас си задава. А отговора е ясен. В процеса на глобализация се появи нов играч на подиума на медиите, стъпка по стъпка Интернет измести пресата и телевизиите, които до някаква степен налагаха цензура, поставяха ограничения на свободата на словото, от гледна точка на това, че обслужват нечий интереси. И тази преграда падна. Сега сме на "един клик" разстояние от търсената от нас информация. Това обаче е само "виртуална свобода", защото колкото и да не ни се иска, сме зависими от интернет провайдерите, от електрозахранването, от производителите на компютри и съпътстващия софтуер. Въпреки това Интернет се превърна доста бързо в Инфорамционен монополист, точно заради свободата на словото, а от там и личната свобода. За някой това е поле, където можеш да станеш известен, за други поле където можеш да получиш жадуваната анонимност, за трети - информационен извор. Точно тази свобода ни дава и друга – душевна свобода. Това е пространството, в което никой няма да те пита защо търсиш "тази" информация, или да те дискримира по някакъв повод. Чрез Интернет миларди хора се запознават с други миларди хора, запознават се с други култури, и прочие. Бариерите падат.... а с тях и задръжките, дискриманцията и много други. Например нищо не пречи на всеки един човек да влезе в сайт на терористична групировка и да види за какво се бори групировката, наистина ли е терористична и т.н. Естествено не само Интернет ни дава достъп до информация, макар да е предпочитания изчточник. Има множество книги, художествена, научна литератрура, които също ни помагат да откирем истината за обкръжаващия ни свят и да получим необходимото знание. Същото важи и за вестниците, списанията, телевизиите и т.н. Стъпка по стъпка всеки от нас събира небходимата информация и по този начин изгражда мирогледа си. Колкото повече се учи човек, толкова повече се променя и мнението му за околните и обкръжаващото го, защото си изгражда базисна критичност. Това може да се разгледа и като самоналагане на ограничения, но всъщност тук идва и един от критичните за нашето поколение въпроси – къде е границата между "свобода" и "свободия". За мен свободата е да имаш достъпа до всичко небходимо, а свободията е свобода комбирана с безрасъдство и липса на критичност. Това естествено не е толкова важно предвид смяната на ценностите и урбанизацията, довела до свободата на личния избор. Всеки ще ти каже – "Избора си е твой" и въщност ще е прав. Затова някой философи представят свободата като нож с две остриета – остро и тъпо. От това кое избереш, a избора си е твой, зависи дали ще се справиш в критичен момент. Като извод може да се заключи че знанието е основния източник на свобода, защото да си свободен означава не само да правиш каквото си искаш, но и да знаеш защо го правиш, какво е ползата от правенето на даденото нещо и какви са последствията и да си убеден че си направил правилния избор за себе си..

Изготвил: Валери Геров (демек valbg)

Нежно се докоснах до прозореца. Толкова е студено... Боли ме сърцето и се чудя дали не се разболявам или... всъщност да, на психична основа е. Притеснения, угризения, съмнения валят като малки сладки, но студени снежинки и бавно се трупат по топлото ми сърчице. Мдам – вече си имам и преспи...

16:41, смирен съм, но все още не мга да намеря покой. Защо го направих? Не ми се мисли... Трябва да оцелея някак си тези 6 седмици, а после ще му мисля. Пък и какво, ако ми остават 10-12 години? Че малко ли са? 18+12=30... ехее, та това си е хубава възраст. Пожелавам си да я достигна... В стаята е топло, но на мен ми е студено, отвътре... Представям си сърчицето като студено стъкълце на много частички, даже някои са прашинки... Дали ще успея да открия лепило, с което да ги скрепя?

Минутите текат бавно, снежинките затрупват земята и всичко побелява. Отнякъде лекичко се чу нечий стон, и той изчезна и всичко е бяло, тъжно, самотно, но затова пък чисто, неопетнено, изначално.

Седя си в ъгъла на стаята, скръстил ръце, и се опитвам да се усмихна. Най ми се искада бях отново на 8, да бях онова любопитно и добродушно дете, което всички обичаха.Как ми се иска да не беше натрупал сняг, а памук. Как ми се иска да скоча и да се призезя на някой облак, да съблюдавам света, но такъв, какъвто трябва да е – красив и добър.Пак ме присви сърцето и може би леко ми се навлажниха очите, но няма да си призная. Гу-гу-гу, заиграх се като бебе и се разсеях и ми мина. Ох,

"Животът е твърде кратък"

Да го губя в оправдания, BITCH, айде :* и до следващата криза.