Ето го и обещания Short Film от 2003-та в HD качество :)
(п.с.: радвам се че го гледах след филма, защото най вероятно щеше да spoil-не филма, бтв - не се безпокойте както си личи от трейлъра по долу във филма тези сцени са изцяло преработени)

Когато ме намразиш друже мой,
и ме отпратиш с присмех и презрение,
със мен самия аз ще вляза в бой,
но пак ще ти намеря извинение.
Познавам се добре и някой ден
аз ще разкажа за една такава
порочна страст и скрити язви в мен,
че губейки ме, ще добиеш слава.
И няма в нищо да те обвиня.
За тебе жертвам всичко най-достойно,
но себе си така като петня,
печелиш ти. С това печеля двойно.
Shelter (2007/II)Сутрин, 3:00
(след бясно звънене на входната врата)
Баба: Закъснявате! Ставайте бързо!
Майка: За къде бе жена? Той полета е в 5:15 ...
Сутрин, 3:30
Аз: Ей сега, ще си взема едно душче....
Майка: Какво дупе? В багажа ти няма място за повече глупости
Сутрин, 3:45
Аз: И да предадете "Ciao!" на братовюед ми...
Наще: Е той нали те помоли да го събудиш?
Аз: Пробвах ама е усърдно заспал в тоалетната
Наще: Ама, как така? Добре ли е?
Аз: Предполагам, щом не успях да го събудя с вода и шамари.....
Сутрин, 4:10
Аз: Има ли шанс Яна вече да е на летището?
Зоро: Това е Яна. Още се къпе, след малко ще стяга багаж...
(след 2 мин по GSM)Яна: Вал, къде си, аз съм на летището отдавна....
Сутрин, 5:15
В самолета: Уважаеми пътници, излитаме от Варна...
Аз: А, не думай.... (сериозно на четвъртия език на който го казаха се чудех дали да изпищя "Въх обърках града J")
Сутрин, 5:35
Стюардесата: Do you want something to drink?
Аз: No
Тя: С колко захар и ми подава кафенце
Сутрин, 7:15, на летището в Будапеща
Яна: Отивам до тоалетна
Аз: Добре
(след 30 секунди)
Аз: Ааааааааа disgusting... никакви публик тойлитс повече
Сутрин, 7:40, в самолета
Аз: Яна мирише ми на наденички....
Яна: Мило, от къде ги помириса тия наденички, тука на нищо не мирише.....
(след 15мин сервират закуска)
Аз: Мило казах ти че ми мирише на наденички!
Яна: Това са бъркани яйца, мило.....
Предиобед на летището в Лондон
Аз: Пак се минах да мина през обществената тоалетна – изхабих цял топ хартия докато си направя седалката добре (бтв има едно кафе & бургери и т.н. там та нашия сервитйор беше мега сладък...норт терминал, гетуик)
Следобед в Лондон
АЗ: Мило умирам от скука.........
Яна: Таман няма да ми се налага да те убивам...
В самолета към Единбург, 9:45 pm
Пилота по високоговорителя: … thank you for choosing us….
Аз: Ако изкара още един път такъв секси тон ще го скъсам
Яна: Да, секси е... (замислено)
От квартирата на Яна, 10:25 pm
Яна: Да той(става дума за мен) много обича мама, ама и мама много го обича. Абе що не си разменим с тебе половете?
Вал: Яна, сигурна ли си че да сменим къщите няма да е значително по лесно?
-енд-

Forgive & Forget (2000)




ето примерен код:
<img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh8kwA2mqE5ufu-curBHHeBInOzGyWI1S9YciIcUObvotLLRnQTB17nvebSXFvKIiPlD4xlyJ5plgeQmAZw220k4pDGTvjo40n3UGxM1jA_8x8cCyuo_SjbACxKeBM_pp2nb_VkerbCPeQ/s400/givelove.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5208812813432825682" border="0">
Какво представлява границата? Това е фиктивна линия, която ни казва – ти до тук. Но това не е ли основата на национал-идеалистическа дискриминация, на една фалшива, показна националистичност, основа на ненужния шовинизъм? Обратно, ставайки част от света, дали не рискуваме да престанем да бъдем себе си?
Идва време, в което Европейският съюз и други подобни обединения размиват понятието „граница”. Въпреки безспорните ползи, които извличаме от участието си в тези организации, нацията ни (и не само нашата) залинява.
Мас медиите, интернет, големите корпорации са причина за падането на бариерите и въвеждането на свободното общуване. Супер, но това не води само до позитивни резултати. Българското като традиция и фолклор бавно изчезва и избледнява на фона на европеизираните родители и американизираните деца. Оказва се, че пред младото поколение липсата на граници изгражда стена, която ги разделя от родните традиции и култура. А именно в съхраняването на кулутрните ценности се крие ключът за просперитета на една нация и уважението, с което се отнасят към нея международните й партньори.
Ако в желанието си да бъдем граждани на света, често забравяме, че сме първо граждани на България, това поставя под въпрос мястото ни в този свят, нашата собствена идентичност. Затова границата е необходимост. Тя е нещото, което обединява нацията, пази културата и историята, традицията, всичко онова, което е основно за един народ и не случайно се е запазило през вековете.
И все пак, нека не забравяме, че границата има за цел да разделя и изолира, а това също крие своите опасности. Подходящ пример за това е бившето разделение на германците на ГДР и ФРГ. Така един народ беше лишен от възможността да се развива като едно цяло и дори след падането на Берлинската Стена, бившите социалистически части останаха бедни на фона на проспериращата демократична част. Макар тук да става дума по-скоро за неестествено разделяне на хора с еднакви изходни традиции и култура, отколкото за общото понятие за национална граница, която обикновено съвпада с пределите, в които живее един народ с общи ценности и история, образуването на „двете Германии” и неговите последици са доказателство за негативния резултат от прекалено строгите ограничения.
Може би изводът, който трябва да си извадим е, че границите са необходими за поддържането на световния ред и запазването на уникалността на всяка държава, но те трябва да бъдат врати към остатъка от света, а не непреодолими стени, които да ограничават свободата ни и да възпрепятстват развитието ни наравно с останалите държави.
Границата е нещото, което ни обединява и разделя. Намирането на баланса между плюсовете и минусите, които възникват от нейното съществуване, е това, което може да ни позволи да запазим националната си същност и същевременно да имаме успех в световен мащаб.
оценено за 6 - МГ Варна

1. На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.
2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.
3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.
4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.
5. Кристофър Робин може да разговаря с животните. Халюциногени.
6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.
7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър



Стана ясно, че текстът на следващия сингъл на Ladytron, "Black Cat", е главно на български език. Песента, явяваща се предвестник на четвъртия студиен албум на квартета, ще бъде достъпна за безплатен даунлоуд от ladytron.com от 1 април.
Що се отнася до наследника на "Witching Hour" (2005), заглавието му е "Velocifero", датата на издаване - 2 юни, а съдържанието му е следното:
Ladytron - "Destroy everything you touch"
Напърво място слагам Dido - Rent for life. Това е един от малкото албуми, които настоях да го имам на оригинално дискче, а не на нещо неопределено от близката сергия. За пръв път се запознах с творчеството на Dido, след като няколко съученика ме запознаха с култовото за рапърите парче на Eminem feat. Dido - Stan и заинтригуван от неодобрението на брат ми, се престраших да прослушам албума й, въпреки рецензията му ("Посредствен, Скучен") и моментално се влюбих.
На второ място е Matt Pokora с дебютният му албум Showbiz. Дълго се чудих него или втория албум, Player, но предвид, че Матю се превърна в мой кумир веднага щом залепих поглед на клипа на песента Elle me controlle (тя ме контолира :)), а парчето е от първия албум, реших, че той ще е избранника. Мелодичността на R'n'B стила, макар и комерсиален, не може да да бъде пренебрегната. Да не говорим, че бийта и визията, представят Матю в една страхотна светлина, превръщайки баналното в уникално.
На трето място ще поставя една нова мания, предимно заради култовите Seventeen (They only want you when you're seventeen, when you're 21 you're no fun) и Destroy Everything You Touch, макар втората да не е то същия албум. Та избор номер 3: Ladytron - Light & Magic. И преди някой да каже нещо - да и аз... и аз вече слушам Electro - Crash.
И да не пропускаме попфолка, тъй или иначе според брат ми съм си тотален чалгар(yeah, whatever). Избора наистина е голям. Да Ивана наистина има неповторим глас, Емилия е толкова нежна, а пък Анелия е певицата, с която имам като че ли духовна връзка - някак си все успява да ме жегне. Въреки това ще взема под номер четири Преслава - Не съм ангел, защото в този албум няма песен, която да не е хитова, пък и Моят Нов Любовник си е един вид култ.
И докато сме на ориенталска вълна, определено няма как да проусна Beyza Durmaz - Koku, и макар да е турска изпълнителка, а аз да нямам и най-малка представа от турския, Бейза ме грабна с мелодичния си турски поп/рок. Песните са изключително сладки и ме кефят. За съжаление доколкото знам в България е известна единствено песента Koku, която е единствената от албума, която избива на поп фолк, но предполагам истинските ценители знаят какво да слушат :)
И така неусетно минaваме на Соул. Несъмнена моя мания там е Joss Stone. Звучене, текстове, всичко. И сигурно няма да повярвате, но за тази ми мания са виновни MTV. Да, един обед препусках по музикалните канали и попаднах на фреш предложението им и то беше Joss Stone - You had me. Песената дотолкова ме изкефи, че си я изтеглих почти веднага и в последствие си взех албума й. Та шесто място гордо взема Joss Stone със невероятният си албум Mind, Body & Soul.
Ужас! Стигнахме до номер 7. Завършека на цикъла :( Това ми отне време за преценяване, но и аз като Сталик и Принца няма да включвам албуми на Мадона, наистина прекалено много са, може даже да се направи игра: "Кои 7 албума на Мадона бих взел ако... ". Дали да не е нещо на някой наш човек от LGBT общността, например любимеца ми Jim Verraros. Или пък някоя от комерсиалните ми слабости - September, Pink, Kylie. Или пък да заложа на алтернативната музика - Coldplay, Muse.... Не. Щом нещата опират самотен остров, определено избора ми е Chambao - Pokito a Poko, защото това определено е нещото, което може да ме тонизира. Трябва да призная, че се чувствам щастливец, че бях на концерта им във Варна.